БРАТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ТИМ м. Диал. 1. Побратим. Ей, гиди бели братими, / ал е далеко селото? Нар. пес., СбБрМ, 348.

2. При сватба — момъкът, който води невястата до черква; девер. Братимите — голям и малък — биват най-ближни момкови роднини, стига да не бъдат ни вдовци, ни второженци. Ст. Младенов, БТР I, 205.