БРАТИМЯ̀

БРАТИМЯ̀1 -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Прех. Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.

2. Непрех. Рядко. Братимя се. Вълкан Гошана, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се страд. от братимя в 1 знач.

БРАТИМЯ̀ СЕ несв., непрех. Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. — Що си навел глава, Войхна.. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти братими ли се? Ст. Загорчинов, ДП, 331. — Много ти треба господине, да се братимиш с вълк и да хващаш мечка за кръстница!.. С тези думи бае Гето ме остави без никакви по-нататъшни обяснения... М. Георгиев, Избр. разк., 174.

БРАТИМЯ̀

БРАТИМЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братя1, братявам, братясвам. Ръжта братими.

Списък на думите по буква