БРАТЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАТЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от братле (в 1 знач.); братченце, братец. Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат! В. Паспалеева, МСС, 7.
2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Забравих, Кириле, забравих, братленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода. Ст. Марков, ДБ, 26.