БРАТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на брата, който се отнася до брат (в 1 знач.). Притисна страна до братовата си ръка и се загледа в светлата вратичка на печката. К. Петканов, В, 116. Стрина Радовица съгледа Цанка, братовото си момче. Т. Влайков, Съч. II, 148. В къщи той завари цялото си братово семейство — дошла бе Мировица да го посрещне с всичките си деца. Д. Талев, ПК, 113. Когато погледна пак от поляната, той видя, че братовите му волове пасяха по синура около нивата. Елин Пелин, Съч. III, 157. В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща, освен на помени и погребения. Г. Караславов, С., 243. Според нейните понятия бе недостойно сестра да доверява братовите си чувства. Нима Костадин не можеше сам да стори това? Ем. Станев, ИК I-II, 165-166.

2. Като същ. братови мн. Домът и семейството на брата. Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови ѝ. Ив. Вазов, Съч. IХ, 78.