БРА̀ТОВЧЕ

БРА̀ТОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Братовчедче. — "Йордане, комшо, Йордане, /..

тати и баща ти два брата, / мама й майка ти две етърви, / пък ний със тебе две първи, / две първи, две братовчета. Нар. пес., СбВСт, 733.

2. Братово дете; племенниче. Тук го е намерило [Иван Рилски] и братовчето му Лука и се поселило при него, за да се наставлява в душеспасителния път. Ив. Вазов, Съч. ХV, 33.

Списък на думите по буква