БРАТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ТО̀К, мн. -ци, м. 1. Диал. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братле, братче. Драгана никого немат, / един си браток Никола, / една си снаа Митана. Нар. пес., СбБрМ, 473. Кога го сестра продаде, / тогай се сестра сетила, / дека е мачно без браток. Нар. пес., СбНУ ХLV, 368.

2. С удар. брато̀к. Рядко. Простонар. Гальов. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братле, братче. Като видя Бодко, той наведе глава. — Прощавай, браток — каза той. — Аз си знаех, че така ще стане, ама нали ти дадох дума, останах. В. Ченков, СНД, 91.

— Друга (диал.) форма: бра̀тък.