БРАТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, който се отнася до брат или е свойствен на брат (в 1 и 2 знач.). В грижите и братската преданост на другаря му имаше такава трогателна простота и стоицизъм! Й. Йовков. Разк. II, 137. Казва още закона: между майсторите трябва да има братски сговор и благонравие. Р. Стоянов, М, 37. Братски поздрав. Братски грижи. Братска дружба. Братски чувства. Братска любов. Братска радост. Братски отношения.

2. Който е близък по чувства, разбирания и идеи; дружески, другарски. Братска страна. Братски народ. Братска земя.

◊ Братска могила. Обща гробница на загинали борци. По полето бойно, / в братските могили, / спят сега спокойно / младости и сили. Ив. Вазов, Съч. V, 57.

БРА̀ТСКИ. Понякога с предл. по. Нареч. от прил. братски; като брат или като братя. Два гълъба — разказва дядо ви Крилов — / живели дружно, братски, със любов. Д. Подвързачов, Б, 21. Иван, който обичаше брата си,.., погледна го с добродушните си очи и му каза братски: — Еньо,.. аз ти го отстъпвам. Елин Пелин, Съч. III, 98. Като се съберат много пари, ще ги делим по братски, наравно. А. Гуляшки, ЗР, 52. Сближени от общо нещастие, [с черкезите] въодушевени от еднакви чувства, деляхме братски залъците си, тегобите си и надеждите си. К. Величков, ПССъч. I, 149.