БРАТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАТЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братясвам, братявам, братимя2. Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. А октомври си отиде, отиват си и топлите дни, в които добре никне пшеницата, укоренява се, брати и се готви за тежка зима. РД, 1961, бр. 304, 3. Сега е пролет. Дълбоко хвърлените зърна на пшеницата са вдигнали стъбълцата си и са братили нагъсто. Ст. Станчев, ПЯС, 93.
БРАТЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Нар.-поет. обикн. брат братя. Ставам брат някому, чувствам като брат някого. братя се страд. — Брате ле мой, брате ле, /нимой ма брате оставе, / чузда е земя юсилна, / чуздо са братче не брати, чузда се сестра не сестри. Нар. пес.,СбНУ IV, 63.
БРАТЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Диал. Побратимявам се, братимя се. Аз се братих с Иван.