БРАШНЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАШНЕНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Голям сандък за брашно; брашнарник. — Я ти, Пене, не се постисвай. Измъкни от брашненика крина брашно. Кр. Григоров, Р, 204. — Жената ми днес за сетний път изгреба брашненика и омеси хляб, за утре няма. Ил. Блъсков, ТСР, 20.

БРАШНЀНЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. Ставам брашнен, изцапвам се с брашно.

2. За кожата на човека — беля се на люспи от някаква кожна болест. От сипаницата не може да се предпази: — щом не е лежал и щом е лежал, но не се брашненил. Т. Панчев, РБЯд, 33.