БРАШНЯ̀

БРАШНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Прех. Брашневя.

2. Непрех. За растение — при триене или чупене отделям бял ситен прах. При чупене те [корените на ружата] брашнят, понеже съдържат голямо количество скорбяла. А. Бойчинов, ПХ, 29. брашня се страд от брашня в 1 знач.

Списък на думите по буква