БРАШНЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАШНЯ̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брашнен. Ръцете ѝ бяха запретнати и брашнени. Й. Йовков, Ж, 1945, 40. Брашняна триеница.

◊ Падам / падна (стоварвам се / стоваря се и под.) като брашнян чувал. Разг. Падам тежко, тромаво. А Тодор, Хайдутинът, който нямал случай да се научи да язди кон по планините, стовари са като брашнян чувал от страна на пътът с вирнати крака нагоре. З. Стоянов, ЗБВ II, 138.