БРЕВНО —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЕВНО̀
БРЕВНО̀, мн. -а̀, ср. Остар. Книж. Отсечено и одялано дърво за строеж; греда. След няколко время обаче Гайна като немаше кораби, сочета едно със друго бревно и направи салови. Г. Кръстевич, ИБ, 170.