БРЕГОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Висок и стръмен. То беше доста голямо село и лежеше в една живописна местност. Ред браговити сиви скали го заграждаха от изток. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 42. Седна на един бреговит слог и се загледа в пламналото небе на запад. К. Петканов, ДЧ, 332.