БРЕЖЍЩЕ

БРЕЖЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бряг; голям, висок бряг. Неговият помощник не можеше да бъде на стрелбището.., срещу високото брежище при воденичното корито,.., защото здрачът вече падаше над града. А. Христофоров, А, 108. Далеч, зад дивния Стамбул, гаснеят / на слънцето последните зари. / Пред мен в вечерната мъгла бледнеят / къщя, брежища, хълмове, гори. К. Величков, ПССъч. II, 136. Водите се кършат — едвам се вълнува / реката, а месецът грей / на залез. Попръхва си кончето, плува; / брежище отсреща белей. К. Христов, Избр. ст. 208.

Списък на думите по буква