БРЕЖЛИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЕЖЛЍНКА ж. Диал. Неголямо стръмно място; брегче. Нижеха се падини и в тях се зеленееха все още липи, или пък се редяха брежлинки с китки дръвчета, които чупеха линията на хоризонта. Ст. Даскалов, СЛ, 7. Когато се качваха по една брежлинка, за да стъпят вече на полето, леля Блага простена: — Ох, опря ми се! Като кладохме вчера шумата ли, ама че то съм отрошена, отрошена, сякаш съм кълцана в чутура! Ил. Волен, БХ, 14-15.