БРЕЗНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЕЗНА̀ ж. Диал. 1. Бразда (в 1 знач.). Как крепят [воловете] плуга — нито в ляво, нито в дясно отиват, все по брезната, все едно държат. Й. Йовков, АМГ, 13. Как пееше дяволското момиче!... Аз орях, а тя вървеше подире ми с една торба и пущаше зърна в брезната. А. Каралийчев, В, 16. Мана му помагаше — нареждаше слънчогледовиците, окопаваше с голямата мотика лехите, чертаеше с ръжена брезните. Кл. Цачев, ГЗ, 30. А аз съм се запетлал в брезните.. като грешен дявол... Б. Обретенов, С, 84.

2. Пътека в лозе или между две лозя (Ст. Младенов, БТР).