БРЕЙК —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЕЙК м. Муз. 1. Танцова композиция с богати възможности за импровизация, която включва сложни фигури и акробатични движения и се изпълнява върху основата на бърза ритмична музика, обикн. в стил рап. Тренирал е [Тони] 9 спорта — от футбол до спортна гимнастика. Участвал е и в състезания по брейк. ВЖ, 1999, бр. 43, 5.

2. В джаза — кратко прекъсване на ансамбловото свирене, в което солист изпълнява импровизация.

— Англ. break.