БРЕМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЀМЕ, мн. брѐмета и (остар.) бремена̀, ср. 1. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или от добиче. Подире му една жена, .. идеше прегъната под едно бреме, очевидно много тежко. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 122. Тая заран донесох едно бреме, но ми се откъсна кръста. А. Каралийчев, НЗ, 66. Никой не беше идвал да вдига сено. Най-много да е дошъл някой нощем с кош или си е пренесъл на гръб едно-две бремета. Ст. Даскалов, ЕС, 17.

2. Само ед. Обикн. в съчет. с предл. под и следв. несъгл. опред. с предл. на. Тежест, тегло. Влаковете едва пъшкали под бремето на тежкия товар... К. Калчев, СТ, 248. Само хората не се огъваха под бремето на железните греди и машини, защото те бяха челичени. Б. Шивачев, ПЮА, 240. ● Обр. И като [царят] помълча, смазан под бремето на собствените си думи,с усилие повтори: — ... Аз — цял народ — убих, но — Господ — Господ — ще ме съди! Н. Райнов, КЦ, 89. Тя е пъшкала под бремето на унизителни задължения. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 136.

3. Прен. Неприятно, тежко, мъчително изживяване, преживяване; гнет, мъка. Някакво непоносимо бреме се бе смъкнало от сърцето му. П. Вежинов, НС, 42. От душите пада тежкото бреме на безпокойството и страха. Й. Йовков, Разк. II, 44. "Да бъде тъй неделя още, / неделя пек и мирно време, / олекна-ще и тежко бреме, / на мъките ни край до-ще." П. К. Яворов, Съч. I, 45. Не плача задето безрадостен, пуст и прекършен, / без тебе животът ми дълг ще е само и бреме. Е. Багряна, ВС, 67. Други разгледват народний живот с всичките му бремена... и грозотии от двойний произвол на деспоти — турци и фанариоти. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116.