БРЕМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЀМЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на бременна. Тя понасяше много леко напредналата бременност,.. Като пресмяташе на ум кога приблизително ще дочака и третото си дете, тя стигна до бащиния си дом. Г. Караславов, ОХ IV, 42. Домнините мисли се пренесоха към бременността, която ѝ натежаваше. Б. Болгар, Б, 61. // Времето, през което трае това състояние. През бременността си тя се разхубави.

2. Физиол. Процес, при който в женски организъм се развива плод от оплодена яйцеклетка. Рисът е изобщо рядко животно и животът му не е добре изучен. Смята се, че след десет седмици бременност женската ражда по две, а по-рядко по три малки. П. Петков, СП, 38-39. Бременността у жената трае девет месеца.

◊ Извънматочна бременност. Мед. Бременност, при която оплодената яйцеклетка се развива в тръбите, свързващи яйчниците с матката. Лъжлива бременност. Мед. Болестно състояние, при което се наблюдават някои външни признаци на бременност, без да има забременяване.