БРЀНЕН

БРЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Старин. 1. Тленен. Те съставят голямата част т тълпата, която придружава неговите бренни останки към гроба. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172.

2. Преходен, краткотраен. — Дойди, но с подвиг увенчай / ти твойта бренна суета / и нека бъде твоят край / една усмихната мечта! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 80. Кому пред погледите вдъхновено [кораба от Испания] товара тежък ще разтвориш в дар, / за да забрави битието бренно / и стане в миг на вековете цар? Е. Багряна, СЧ, 28.

Списък на думите по буква