БРЀННОСТ

БРЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Старин. Отвл. същ. от бренен. Ах, незавиден / живот живее онзи, който знай, / че на света се в временното само / живот живей. Възмогнати над него / живеят други, — временната бренност / отхвърлят те и в туй що е под нея / в идеята проникват. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 122.

Списък на думите по буква