БРИГА̀ДЕН

БРИГА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до бригада. Пред тях имаше мнозина офицери на коне, навярно бригадният командир с щаба си. Й. Йовков, Разк. II, 163. Нашата — първа дружина — ще бъде бригаден резерв. Обект на полка засега е отсрещната погранична турска казарма. М. Кремен, Б, 109. Камен получи карабина, пишеща машина, циклостил и достатъчно бяла хартия, неизписани тефтери и разни формуляри за проектирания бригаден вестник и за други пропагандни материали. К. Ламбрев, СП, 138. На бригадно събрание агрономът даде пояснение по плана. ОП, 386. Бригаден съвет. Бригаден метод на работа. Бригадно ремонтиране на машините.

2. Като същ. бригаден м. Воен. Командир на войскова бригада. — Ние заминаваме довечера с бригадния. Л. Стоянов, Х, 106. Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригадния и полковия и на адютантите. М. Кремен, Б, 21.

Списък на думите по буква