БРИГАДИР —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИГАДЍР м. 1. Участник в трудова бригада (във 2 и 3 знач.). Поради липса на достатъчно компресори младите, будни и неспокойни мозъци на бригадирите заработват. Не може ли да се измисли нещо, което да дига огромните скали наведнъж. Г. Караславов, ПМ, 21. След един час пристигаме на "Линията на младежта", която се работи от четири хиляди младежи-бригадири. Н. Фурнаджиев, МП, 101.

2. Ръководител на трудова бригада (във 2 знач.). Откъм фермата се зададе човек... Не беше Нонка, а Дамян, животновъдният бригадир. И. Петров, НЛ, 28-29. — Какво, харесват ли ти нашите овчарници? — запита ме овцевъдният бригадир, който всяка сутрин обикаля стадата. Г. Ралчев, ДМЖ, 24.