БРИГАДИРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИГАДЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бригадир или до бригадирка. Когато вечерно време пламваше бригадирският огън, бащата и синът сядаха на тревата пред палатката, капнали от умора. А. Каралийчев, СР, 80. Любинка беше се забрадила с новата си пъстра кърпа и бе си облякла зелената бригадирска памуклийка. Ил. Волен, МДС, 167. Но като се ожени и уреди семейния си живот, той се отдаде на бригадирската си работа със страстта на истински стопанин. И. Петров, НЛ, 153. Бригадирско знаме.

◊ Бригадирско движение. Остар. Масово движениена млади хора за временно и безплатно участие в строителството на пътища, язовири и др. големи обекти или за сезонна работа в селското стопанство, организирано от властите от 50-те до 80-те г. на ХХ в. у нас; бригадирство (във 2 знач.).