БРИДЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИДЖ, брѝджът, брѝджа, мн. няма, след числ. брѝджа, м. Вид игра на карти с една колода за две групи по двама души, при която едната група, като обяви възможния резултат, се стреми да го постигне, за да спечели играта. Той [Костов] побъбри разсеяно с Виктор Ефимич върху поправката на някаква ракета за тенис и отиде да играе бридж в една от съседните вили. Д. Димов, Т, 344. През разтворените прозорци на клубовете се чуваха възбудените гласове на мъже, които играеха бридж и покер. Св. Минков, РТК, 181. Той [Дамаков] отиде в Гражданския клуб с надеждата да намери партньор за бридж или покер. Д. Ангелов, ЖС, 121. След това излязоха на терасата да играят бридж и да пият от изстудените вина. Ал. Бабек, МЕ, 221.

— Англ. bridge.