БРИЖДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИЖДЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. За вода, извор и под. — извирам по малко в слаба струя, тека бавно. Тамо има извор, дето брижди една вода. Ст. Младенов, БТР I, 209.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.