БРИЗАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БРИЗА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който има свойството да избухва, да се пръска на малки парчета във въздуха. Бризантните снаряди разбиваха артилерийските им [на немците] позиции. П. Вежинов, ЗЧР, 165. Вчера пак загубих съзнание от един бризантен снаряд, който избухна до заслона. Ем. Станев, ИК I-II, 341. Бризантни вещества.
— От фр. brisant.