БРИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЍЗВАМ, -аш, несв.;брѝзна, -еш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. За вода и изобщо течност — разпръсвам се на капки нагоре или встрани; потичам изведнъж. Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци. Ал. Константинов, БГ, 14. Из угасналите му очи, като из два тъмни кладенци, бризнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 159. По едно време изви здраво с мотиката, плюсна във водата и избяга със смях. Няколко капки бризнаха по лицето ми. Н. Попфилипов, РЛ, 79.

2. Прен. За тълпа — спущам се, плъпвам в голямо количество и на различни посоки. Турците бризнаха по улиците из християнската махала. Н. Геров, РБЯ I, 75.

3. За въздушно течение, вятър — изведнъж лъхвам, духвам леко; полъхвам. Бризна утринникът и листата на зарзалата тихо прошумоляха. Кл. Цачев, ГЗ, 40. Бризна и тънък, остър ветрец. Сланата захруска под краката ни. Висините на Пирин се развълнуваха, планината проявяваше зимния си нрав. Ст. Станчев, ПЯС, 61. Хан Борис се изправи до един прозорец, отвори го и въздъхна в хлада, който бризна върху него. Й. Вълчев, СКН, 267. // Прех. За вятър — леко докосвам; лъхвам. Вятърът бризна лицето му, той отвори уста и пое жадно свежия въздух. Кл. Цачев, ГЗ, 125.