БРИЗГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЍЗГИ мн., ед. (рядко) брѝзга ж. Капки или тънки струйки вода, които отхвръкват нагоре или настрани; пръски. И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Ал. Константинов, БГ, 14-15. Не след много време нахвърли се в реката цялата конна дружина и весел шум и плясък, разплискаха се и се дигнаха освежителни бризги вода. Д. Талев, С

II 226. С тежки скокове се носеше старият елен по неравното корито на потока. Той се плъзгаше и спъваше, вдигайки бризги вода и събаряйки камъни под копитата си. Ем. Станев, ПЕГ, 36. Те [бистрите струи] бързат в неудържим устрем,.. и в разпокъсаните, отскачащи нагоре бризги слънчевите лъчи си играеха. Н. Попфилипов, РЛ, 24.