БРИЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИЗЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. За вятър — предизвиквам малки вълни; леко вълнувам водна повърхност. Може би вятърът е подгонил тия красиви вълни,.., може би той бризи водата. ВН, 1959, бр. 2399, 4.