БРИЛЯНТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРИЛЯ̀НТ1 м. Обработен, шлифован диамант, за да бъде поставен върху украшение, корона и под. У моя другар имаше скъпоценен пръстен с брилянти. К. Величков, ПССъч. I, 43. Гордо седеше до вуйча, облечен по последна мода, с кехлибарено цигаре в устата, .., голям брилянт на пръстена на дясната ръка. Г. Стаматов, Разк. II, 12. Радоил пи здравица за нея, па извади и ѝ подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 54. Показа се там самият вали паша в парадното си облекло, цяло отрупано със сърма и злато, с рубини и брилянти по многобройните медали и звезди на гърдите. Д. Талев, ГЧ, 397. ● Обр. Отечество любезно, как хубаво си ти! /../ Как твоите картини меняват се омайно! /../ Тук весели долини, там планини гиганти, / земята пълна с цвете, небето със брилянти... Ив. Вазов, Съч. II, 5.
— От фр. brillant.