БРЍМКА

БРЍМКА ж. 1. Всяко едно кръгче от конеца, свързано с друго в плетена тъкан; бод1. За отмора тя бе взела да плете чорап. Дългите чорапени игли бързо се премятаха в ръцете ѝ и връзваха бримка след бримка. Д. Спространов, С, 181. Отново седна на мястото си. Но работата ѝ не спореше вече — не можеше да улучи бримките, кълбото ѝ час по час се търкулваше из полата. Ил. Волен, МДС, 33. До същото това място,.. скоро се приближи главният отред, който наистина не броеше повече от осемдесет души, затова пък това бяха тежко обръжени во̀йни: ездачите, облечени от главата до петите в оплетени от железни бримки ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 423. Загледах се и на плетивото ми се пусна бримка.

2. Ред от такива разплетени кръгчета обикн. на чорап, бельо и др. Тъкмо беше облякла палтото си — една бримка на чорапа ѝ [На Катя] се пусна и отпълзя чак до коляното. М. Грубешлиева, ПП, 13. Имам бримка на чорапа си.

Ловя (хващам / хвана) бримки. Изплитам отново бримки, които са се разплели.

Списък на думите по буква