БРЍМЧА, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Правя бримки на плетиво или на тъкан. бримча се страд. Когато на бялата бродерия предстои да загради края на един плат в разни комбинации от зъбчета или кръгчета, тогава се бримчи като плик и се нарича "фестон". Б. Божиков и др., ИО, 79.