БРОЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОЀНЕ ср. Отгл. същ. от броя и от броя се. Тъй беше запомнил той от баща си и от дядо си — когато се мери жито, броенето да започва от хилядо, та все на хиляди да върви. Г. Караславов, С, 70. Броенето бе към своя край и вече се виждаше, че Каравелов има много повече от половината гласове. В. Геновска, СГ, 237.