БРОКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОКА̀Т м. 1. Плътен, тежък копринен плат с втъкани или извезани златни или сребърни нишки. Хенеси,.., представляваше славна картина на изисканост и великолепие; чорапите му бяха копринени, панталоните — от чар атлаз, жилетката — от брокат, изтъкан със сребърни и златни нишки. Г. Белев, КВА, 201-204. В Тараса гостувахме на един истински милиардер.. По стените гоблени, леглата покрити с брокат. А. Каралийчев, С, 87-88.

2. Само ед. Събир. Дрехи, облекло от такъв плат. Родината му се струваше пъстър и глупав панаир, комична сцена, върху която жестикулираха и говореха с надутия патос на Гангора побъркани от гордост благородници, облечени в брокат и дантели архиепископи. Д. Димов, ОД, 13.

3. Обикн. мн. Ситни металически стърготини със сребрист или златист цвят за украса на предмети. Виолета млъкна и се загледа в една витрина за коледни играчки и блестящите брокати заиграха в очите ѝ. Д. Кисяов, Щ, 395.

— От ит. broccato.