БРО̀МЕН

БРО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Хим. Прил. от бром; бромов. В цилиндър с бромни па̀ри се налива малко вода.. Бромът се разтваря във водата и се получава бромна вода. Хим. VII кл. 1965, 93. Бромни съединения. Бромна киселина.

Списък на думите по буква