БРОНЕБОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОНЕБО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Воен. За снаряд, огнестрелно оръжие — който може да пробива броня. Тя е бронирана / здраво в гърдите / и бронебойни патрони / за нея / няма открити! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. Бронебоен снаряд. Бронебойна бомба. Бронебойно оръжие.

— От рус. бронебойный.