БРОНЕВИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОНЕВЍ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. 1. Който е покрит с броня; брониран, броненосен. Бронева машина.

2. Който може да пробива броня. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза, ти му праскаш броневите патрони, бронеизтребителите го шарят със снаряди,.. Не върви. Едва по-късно му открихме леснината. П. Вежинов, ВР, 100-101.

— От рус. броневой.