БРОНЕТА̀НКОВ

БРОНЕТА̀НКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до бронирана бойна техника (танкове, бронетранспортьори и др.). Мощностите на ремонтните ни заводи за самолети, кораби и бронетанкови машини са по-големи от нуждите ни. С, 1998, бр. 2172, 5. Бронетанкова дивизия. Бронетанково въоръжение.

— От рус. бронетанковый.

Списък на думите по буква