БРОНЗ

БРОНЗ, бро̀нзът, бро̀нза, мн. няма, м. 1. Сплав от мед и друг метал (обикн. калай, олово и др.). Пред моста, стъпили върху две колони, стояха на стража два лъва, лети от бронз. А. Каралийчев, В, 110. Нарочно пусна слух, че е поръчал да излеят от бронз два масивни свещника, които в празничен ден да светят от двете страни на царските двери. К. Петканов, БД, 215. Като излязоха навън, тримата приятели веднага сравниха двата ключа. Те бяха, разбира се, съвсем еднакви, само че вторият не бе направен от желязо, а от бронз. П. Вежинов, СО, 42.

2. Прах от такава сплав или друг метал, или боя от този прах, която придава метален вид на предметите. Огледалото беше с дървена рамка, боядисана с бронз.△ Пакетчета бронз. Бял бронз. Златен бронз.

— От ит. bronzo през фр. bronze.

Списък на думите по буква