БРОШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРО̀ШКА ж. Женско украшение, обикн. от метал, с карфица за прикрепване върху дреха. На гърдите ѝ проблясваше златна брошка с пъстри камъни. Д. Талев, ПК, 855. На затворената ѝ бяла рокля блестеше някаква брошка и преливаше в пъстри лъчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 181. Носеше удобна сива рокля от тънка шотландска вълна и единствения ѝ накит бе старинна брошка, която хвърляше нежни розови отблясъци от червените рубини. Бр. Йосифова БЧМ, 17.

— От фр. broche ’игла’ през рус. брошка.