БРОЯЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРОЯЧ
БРОЯЧ1м.1. Броец. 20-стотинковите монети от обществените телефонни апарати се преброяваха досега ръчно. С тази работа бяха ангажирани специални броячи. ВН, 1961, бр. 2970, 1.
2.Жарг. Човек, който следи какво правят другите и доносничи за тях. Той е един брояч! Пази се от него!