БРУС

БРУС, бру̀сът, бру̀са, мн. бру̀сове, след числ. бру̀са, м. 1. Изгладен къс зърнест камък за точене на ножове, коси, брадви и др.; точило, гладило. Той приготви косата си, прекара няколко пъти бруса по нея и,.., хвърли още един поглед на цялата нива. Й. Йовков, Ж, 1945, 259. Изправен на слога, той извади бруса и бързо наточи изклепаната коса. Т. Влайков, Съч. III, 11. Конярите развеждаха уморените разседлани коне,..; а готвачите и хлебарите тракаха посребрените и позлатени съдини и остреха ножове о каменни брусове. Ст. Загорчинов, ДП, 121.

2. Диал. Четвъртит, длъгнест къс, парче от нещо, обикн. сланина. Отгоре край сахана, стоеше порядъчен брус бяло, мазно сирене, отмекнало от топлината и парата на баницата. Н. Попфилипов, БД, 63. Отрежи му един брус сланина. △ Брус сапун.

3. Диал. Греда.

Бял брус. Диал. Изрив по тялото на малки деца.

Списък на думите по буква