БРЪМБАЗЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪМБАЗЪ̀К, -ът, -а мн. -зъ̀ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Малък бръмбар. Бръмбазъкът минал и запитал: — Защо плачеш, Зайче-подскоканче? — Остави се! .. Звяр се вмъкнал в моята колибка. . — Аз ще го изпъдя! .. Впуснал се Бръмбарко .. щипнал Козля по краката. Ран Босилек, Р, 51.

2. Прен. Дребна, понякога непотребна вещ; дреболия.

3. Малък на ръст, дребен човек.

4. Муз. Миниатюрен металически музикален инструмент с прикрепено към него стоманено езиче, на който се свири, като се захапва със зъби езичето и привежда в трептене с палец.