БРЪМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀МВАМ, -аш, несв.;бръ̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж започвам да бръмча за кратко време, издавам звук "бръм"; избръмчавам. Потънал в мисли, неусетно Пеньо — горският, стига до Раков вир,.. Една голяма зелена муха само се завъртва около главата му, но като съглежда пушката до дървото, бръмва и се изгубва из усойната... Чудомир, Избр. пр, 7. Един стършел бръмне над главите ни като стрела. К. Константинов, СЧЗ, 156. Бръмна мотор. Дончо съзря в далечината автомобил, който идваше насреща. Г. Иванов, ВН, 1953, бр. 297, 4. Екна изстрел. И още в същия миг над главите на двамата пътници бръмна тежък, едър куршум. Д. Талев, ПК, 392. Басово бръмна китара. "Выхожу один я на дорогу"..., — фалшиво запя тенор. Ем. Станев, ИК I-II, 19. Изневиделица бръмнала първата стрела и пронизала главата. Ламята цялата потреперала.. Каралийчев, ТР, 129.

БРЪ̀МВА МИ несв.;бръ̀мне ми св., непрех. Разг. Изведнъж се появява в главата ми някаква натрапчива мисъл, която ме тревожи, или идея, която искам да осъществя. По едно време като му бръмна [на кмета]: паметник, та паметник! Признателност, кай, трябва, почит и уважение към тия, гдето си проляха кръвта за отечеството! Чудомир, Избр. пр, 129.

◊ Бръмбари са бръмнали в главата ми. Разг. Имам, появяват ми се някакви натрапчиви мисли. Това моята сестра ли е! Момиче, ще те оставя да си трошиш главата — .., щом такива бръмбари са бръмнали в нея. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 42. Муха да бръмне, ще се чуе. Разг. Много е тихо. Дончо свърши. Но в арабаджийницата беше тихо — муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Всички мълчаха, като че ли слушаха отгласа на чудния му сладък глас. Г. Караславов, СИ, 124. Не давам муха да бръмне. Разг. Не позволявам да се предизвиква ни най-малък шум. Фотев: Много хлопаш! Зафирка: Ти пък не даваш муха да бръмне! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 85.