БРЪМКАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЪМКА̀ЛО, мн. -а, ср. 1. Народен музикален инструмент от извито желязо, чиито краища са съединени с опънат тел, за да се дрънка на него.
2. Детска играчка за дрънкане.
3. Прен. Разг. Досаден бъбрив човек. А това бръмкало, Рачко, беше способен по най-невинен начин да напакости. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 174.