БРЪМКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЪ̀МКАНЕ
БРЪ̀МКАНЕср. Отгл. същ. от бръмкам. В ковачницата два чука звънтяха в надпревара и звънтежът им с сливаше с песента на щурците, бръмкането на пчелите и глъхнеше в лозята. О. Василев, Т, 8.