БРЪМЧИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪМЧЍЛО, мн. -а, ср. 1. Детска играчка, която при движение бръмчи. Тогава в небето над върховете на тополите се извисяват хвърчила — и големи, и малки, с бръмчила и без бръмчила. Т. Харманджиев, КЕД, 88.

2. Разг. Пренебр. Машина, която при движението си произвежда еднообразен шум, бръмчене. — Ако склониш — казвай навреме, докато не сме прехвърлили трактора на долния край. — Прехвърлете го, момчета, по-скоро го махнете туй проклето бръмчило, дето ми проглуши ушите. А. Каралийчев, СР, 53.

3. Ручило на гайда.