БРЪНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀НКА ж. 1. Метално колелце, обикновено като част от верига; халка. Мечката, със забита в носа желязна брънка, у която е закачена веригата ѝ, се гурка във водата, глади с предна лапа муцуната си и ту извръща очи към децата, ту към мечкаря, приседнал на брега. П. Тодоров, И I, 29. Окът се заби, но нали отпред има две

брънки, където прекарват каишите, тия брънки назад се припречват и окът не може да се извади. Й. Йовков, ПГ, 226-227.

2. Прен. Съставна част от някаква последователна редица от събития, мисли и др. И да вървят по дяволите! Да правят, каквото искат, стига във веригата на техните дела да изчезне оная брънка, в която той неволно се бе замесил. П.. Вежинов, ДБ, 52. Борбата между капитализма и работническата класа у нас ще трае още дълго... Сегашната стачка е само една брънка от тази борба и ние не трябва да прахосваме безполезно хората си... Д. Димов, Т, 235. А съдържанието на една поема — не е ли една брънка от душевните преживявания на поета? К, 1926, бр. 96, 1.

3. Диал. Бримка (в 1 знач.). То пуста женска работа, спорѝ ли? Брънка по брънка плети чорап, жичка по жичка надявай платно,.., че къща гледай и прокопсай. Ил. Блъсков, БП II, 90.

◊ Държи ли ти брънката. Диал. Имаш ли кураж; смееш ли.