БРЪ̀НЧИЦА

БРЪ̀НЧИЦА ж. Умал. от брънка; малка брънка. — Бял ден, знаеш ли какво е? — питаше ме тя, като клатеше така заканително машата, че желязната ѝ брънчица тихо позвънтяваше. — Един едничък бял ден не съм видяла. О. Василев, ЖБ, 49-50.

Списък на думите по буква